Единството на "Анонимните алкохолици" е най-ценното качество на нашето братство. Животът ни, животът на тези, които ще се присъединят към него, зависи изцяло от това единство. Ако не останем единни, АА ще загине. Без единство сърцето на АА ще спре да тупти; артериите ни по света няма да разнасят животворната милост на Бога; Неговият дар за нас ще бъде прахосан безцелно. Върнали се обратно в пещерите си, алкохолиците ще ни упрекват, казвайки: "Какво страхотно нещо трябва да е било АА!"
"Това означава ли", ще попита някои тревожно, "че в АА личността не се цени особено високо? Групата няма ли да се разпорежда с мен и в крайна сметка да ме погълне?" Определено можем да отговорим на този въпрос с ясно и високо "Не!". Вярваме, че няма друго братство на земята, което да полага по-всеотдайни грижи за отделните си членове; сигурно няма друго такова, което по-ревниво да пази правото на личността да мисли, говори и действа така, както смята за добре. Нито един член на АА не може да застави друг да направи каквото и да било: никoй не може да бъде наказван или прогонван. Нашите Дванадесет стъпки към възстановяване са предложение; Дванадесетте традиции, които гарантират единството на АА, не съдържат нито едно "Недейте". Те мнoгoкратно гласят "Ние би трябвало…", но никога "Длъжни сте".
За мнозина тази свобода на индивида прилича на чиста анархия. Всеки новодошъл, всеки приятел, който вижда АА за пръв път, е дълбоко озадачен. Те виждат свободата на границата на позволеното и все пак признават веднага, че АА има неотразима сила на целеустременост и активност. "Как", питат те, "такава тълпа от анархисти може въобще да функционира? Как е възможно те да поставят на първо място общото благополучие? Какво, за Бога, ги държи заедно?"
Тези, които гледат по-внимателно, скоро откриват ключа към този странен парадокс. Всеки член на АА трябва да се придържа към принципите на възстановяване. Животът му всъщност зависи от спазването на определени духовни принципи. Ако се отклони прекалено много от тях, наказанието идва незабавно и сигурно; разболява се и умира. В началото той върви по пътя, защото трябва да го следва, но по-късно открива, че наистина би искал да води този начин на живот. Освен това открива, че не може да запази този безценен дар, ако не го сподели с други. Нито той, нито който и да било друг анонимен алкохолик не може да оцелее, ако не предава посланието на АА. В момента, в които дейността по стъпка Дванадесета доведе до оформяне на група, той открива нещо ново - че повечето отделни алкохолици не могат да се възстановят, ако не съществува група. Всеки започва да разбира, че е само малка частица от едно голямо цяло; че нито една лична жертва не е прекалено голяма, за да бъде съхранено Братството. Научава, че трябва да заглуши в себе си желанията и амбициите си, ако те носят вреда на групата.
Ясно е, че групата трябва да оцелее, за да може да оцелее всеки неин отделен член.
Така от самото начало първият въпрос е, как най-добре да живеем и работим заедно като групи. В заобикалящия ни свят виждаме как определени личностни черти разрушават цели народи. Борбата за богатство, власт и престиж разкъсва човечеството, както никога преди. Ако силни хора бяха стигали до задънена улица в стремежа си за мир и хармония, то какво щеше да стане с нашата неустойчива сбирщина от алкохолици? Както по-рано се бяхме борили и молили за собственото си възстановяване, точно така с цялото си сърце започнахме да търсим принципите, чрез които самото АА можеше да оцелее. Структурата на нашето Общество бе изградена в процеса на натрупване на опит. Безкрайно много пъти в безброй градове и села ние разигравахме историята на Еди Рикенбейкър и неговите смели другари, чийто самолет бе рухнал в Тихия океан. Както и ние, те в един миг бяха спасени от смърт, но все още бяха носени от вълните на опасното море. Колко добре те разбраха, че общото им благополучие трябва да дойде на първо място. Нито един не трябваше да постъпва егоистично по отношение на запасите от вода и хляб. Всеки трябваше да мисли за другите и всички те знаеха, че в постоянната вяра ще открият истинската сила. И те я откриха, достатъчно голяма, за да устои на всички дефекти на крехкия плавателен съд, на всяко изпитание на несигурност, болка и отчаяние и дори смъртта на един от тях.
Така беше и с АА. Чрез вяра и много труд бяхме в състояние да го изградим, учейки се от уроците на нашия невероятен опит. Днес те живеят в Дванадесетте традиции на "Анонимни алкохолици", които - с Божията воля - ще съхранят нашето единство дотогава, докато Той има нужда от нас.