Веднага щом намерихме път за избавление от алкохолизма, ние решихме /и тогава това ни изглеждаше разумно/, че ние можем да решим множество други проблеми. Групите АА, както считаха мнозина, могат да се заемат с бизнес, да финансират всяко начинание в областта на борбата с алкохолизма. Фактически ние считахме за свой дълг да използваме целия авторитет, свързан с името на нашата организация, в ползата на всяко достойно дело.
Ето за какво си мечтаехме ние. В болниците не жалят много алкохолиците - ние ще построим мрежа от собствени болници. Нужно е да се разказва на хората какво е това алкохолизъм - ние ще се заемем да образоваме широката общественост, даже ще пренапишем училищните и медицинските учебници. Ние ще съберем всички отхвърлени от местните вертепи, ще отделим тези, които можем да излекуваме, а на останалите ще позволим да работят, за да се издържат, в закрити учреждения. Може би тези учреждения ще започнат да носят такива доходи, че част от парите ще могат да бъдат използвани за провеждането на различни други мероприятия. Ние сериозно мислехме за промяна на законите на страната така, че в новата им версия алкохолиците да бъдат провъзгласени за болни хора. Тях вече няма да ги вкарват в затвора, съдиите ще ги пускат под наше попечителство. Ние организираме групи АА сред наркоманите и престъпниците; нас не ни плашат и най-сериозните неврози. Струваше ни се естествено, че ако ние успяхме да победим алкохолизма, то сме в състояние да решим и всички други проблеми.
Хрумна ни, че ще отидем със своите идеи в заводи и фабрики и ще заставим работниците и капиталистите да се обикнат един друг. Нашата безкомпромисна честност може да предизвика оздравяване в политиката. Опирайки се с една ръка на религията, а с друга на медицината, ние ще отстраним противоречията между тях. Научили се да живеем щастливо, ние ще покажем и на другите как да достигнат това. Нашето Сдружение може да се окаже на челото на нов духовен прогрес на човечеството. Ние ще можем да преобразим целия свят.
Да, ние мечтаехме за всичко това. Това беше напълно естествено, тъй като повечето алкохолици са банкрутирали идеалисти. Почти всеки от нас иска да носи добро на хората, да върши велики дела, въплъщавайки велики идеали. Ние всички се стремяхме към съвършенство и не можейки да го достигнем, изпадахме в другата крайност - пиянство и забвение. Провидението, действащо чрез АА, направи достижими най-високите ни очаквания. Така че защо да не споделим тайната на нашия начин на живот с всички останали хора?
Ние започнахме с болници АА - всички тези начинания се провалиха, защото не трябва да се внедрява групата АА в бизнеса; много баби - хилаво дете. След това групите АА се заеха с образованието, но, когато те започнаха открито да защитават една или друга негова форма, хората изпадаха в недоумение. С какво се занимава АА - със спасението на алкохолиците ли или с проблемите на образованието? Занимава ли се АА с медицина или с духовни въпроси? Или това е социално-реформаторско движение? Недоумявахме и ние, тъй като сами виждахме как ни приписват участие в различен род начинания ту добри, ту лоши. Виждайки, че алкохолиците се настаняват в затвора и в закрити лечебници против тяхната воля, ние започнахме да вдигаме шум: "Необходим е подходящ закон!" Членовете на АА започнаха да удрят с юмруци по масите на различни комитети и да агитират за законодателни реформи. Ние дадохме прекрасен материал за вестниците, но с това и приключи всичко. Ние разбрахме, че ще потънем в мръсната политика. Даже вътре в Сдружението АА ние открихме, че е нужно спешно да снемем името ни от клубовете и домовете, предназначени за практикуването на Дванадесета Стъпка.
Тези обстоятелства вселиха в нас дълбоката увереност в това, че в никакъв случай не трябва да се занимаваме със странични дела, колкото и привлекателни да ни се струваха. Ние не можем да бъдем всичко за хората и не трябва да се стремим към това.
Преди много години принципът "никакви странични дела" беше подложен на изпитание от живота. Няколко компании за производство на алкохолни напитки ни предложиха да се занимаем с просвещение на населението по въпросите на алкохолизма.
Те считали, че няма да бъде лошо търговците на алкохолни напитки да чувстват отговорност пред обществото. Тяхната идея се заключвала в това, че алкохолът трябва да доставя удоволствие, но неговото потребление трябва да бъде умерено. Тези, които пият много, трябва да се ограничават, а алкохолиците изобщо не трябва да пият.
В една от търговските асоциации бил повдигнат въпроса за това как трябва да се проведе подобна кампания. Разбира се ще трябва да се използват радиото, пресата и кинофилмите, в които е повдигната тази тема. Но кой ще оглави тази работа? Всички веднага си помислили за Анонимни Алкохолици. Ако се намерел сред нас човек, умеещ да създава добри отношения с обществеността, това, както им се струвало, щяло да бъде идеално! Той в края на краищата ще разбира от тези неща. Неговите връзки с АА ще бъдат много ценни, тъй като Сдружението има висока репутация в обществото и няма врагове. Те намерили такъв член на АА с необходимия опит в тази работа. Той веднага дошъл в Ню Йорк в щаб-квартирата на АА, и попитал: "Има ли нещо в нашите Традиции, което препятства аз да се заема с тази работа? Такъв вид просветителска дейност ми харесва и тя не може да предизвика особени протести. Виждате ли вие, приятели, в това нещо неприемливо?"
На пръв поглед всичко изглеждало прекрасно. После се появили съмнения. Асоциацията искала да използва в рекламата името и фамилията на нашия член, той трябвало да бъде представен като директор по връзките на обществеността и член на АА. Разбира се, у никого не би възникнало възражение, ако Асоциацията вземе на работа този човек въз основа на неговите делови качества и разбирането на проблема на алкохолиците. Но в дадения случай членът на АА бил длъжен да наруши своята анонимност пред широката аудитория и да свърже името на Анонимни Алкохолици с този просветителски проект в съзнанието на милиони хора. От това неизбежно произтича, че АА поддържа просвещението за вредата на алкохола, което се води в стила на Асоциацията по разпространение на алкохола.
Веднага щом разбрахме, че с такава връзка компрометираме своите цели, ние попитахме бъдещия директор по връзките с обществеността какво той мисли за това. "Боже мой! - възкликна той. - Разбира се, че не мога да приема това предложение. Още няма да е изсъхнало мастилото на първите рекламни обявления, когато в лагера на привържениците на "сухия" закон ще се нададе вик. Те ще започнат повсеместно да търсят член на АА, който би рекламирал тяхната версия на просветителската програма. АА ще се окаже в самия център на борбата между привържениците и противниците на "сухия" закон. Половината хора в страната ще считат, че ние сме на страната на "сухите", а другата половина, че ние сме на страната на "мокрите". Истински ужас!"
"И въпреки това, - казахме ние, - ти имаш легалното право да приемеш това предложение".
Аз зная това, - каза той. - Но тук не е място за спор за правата. Анонимните алкохолици спасиха моя живот и това е най-главното. Аз никога няма да направя нещо, което може да нанесе сериозен ущърб на АА, а това със сигурност ще стане, ако приема това предложение"
Що се касае до поддръжката на странични начинания, нашият приятел каза всичко, което е нужно. Ние отново се убедихме в това, че не трябва да предоставяме името АА за каквито и да било цели, освен тези, за които бе създадено нашето Сдружение.