|
|
Когато попаднах в АА изтормозена от запои, абстиненции, доктори, болници, врачки, екстрасенси всякакви отвари, хапчета, вини , тотално умопомръчение, кожа и кости, полу мъж полу жена , побита в не знам кой кръг на ада, след тежки битки с алкохола, всичките загубени, реших, че съм хванала спасителния пояс и ще плувам в тихи води без опасност за живота ми. Беше голямо облекчение да науча, че съм болен човек, че не съм виновна за това, че алкохолът е причината за моите беди и че просто трябва да се отдалеча колкото се може повече от него във времето и още мног други ценни неща, които се споделяха на сбирки. Започнах да броя дните, седмиците, месеците и вкопчена в амбицията да духна първата си свещичка на тортата си за първия си рожден ден вАА ,времето от 12 месеца премина в аофория от моята трезво. От насладата да си лягам не пила и събуждаща се без ужаса на абстиненцията и животът като планина от проблеми. За един тежък пияч, каквато бях, това не беше малко. Получих и някои подаръци от съдбата , програмата на АА ми беше ясна, защото съм „ интелигентна” -четях много , чувствах се успяла, чувствах се победител. Мислех си че битката е приключила и от тук на сетне ще си изградя един прекрасен живот за чудо и приказ, защото ЗНАЕХ КАКВО МОГА И КАКВО МИ СЕ ПОЛАГА.
Да но не. Бях цар на сценариите, но имаше и друг за който не подозирах. И през ум не ми минаваше , че битката едва сега започваше. Битка на живот и на смърт. Не пиех от амбиция. На инат. Не мога да губя. Исках и се пънех да докажа бог знае на кой че мога и да не пия. Че съм силна, умна и успяваща. Всички, които се проваляха и си запиваха, ги смятах за лигльовци, и вече бях забравила, колко болни сме всички и колко коварна е нашата болест. Много добре им виждах кусурите, но не схващах , че и аз имам същите. Работата ми по 12те стъпки се свеждаше до четене и най-вече във философстване. Нямах спонсор, но аз се имах за такъв. Имаше много голяма лъжа в моята трезвост, толкова голяма, че беше затворила очите ми и ушите ми за истината, че съм пияна и без алкохол. Не пиех, но бях по- болна от всякога. За 5 години загубих и малкото , което ми бе останало от брака ми, натворих куп глупости, НО НЕ ПИЕХ.. И какво от това. Другите откровено се запиваха, но аз удържах фронта. Е нали не пия, пак е по добре от колкото когато съм пила. Каква утеха. Когато пиех не ни познавах друг начин на съществувание без алкохол. Когато спрях да пия не познавах друг начин на съществувание без алкохол, освен този , който имах. Но дълбоко в душата си усещах, че има нещо нередно в моето възстановяване .Дълбоко в душата си предчувствах, че има и друг начин на съществувание.
В петата година на моята трезвост направих пробив . Запих се. Слава богу че имах малко здрав разум и с Божията милост не се набутах както аз си знам , а се отървах с две-три бутилки вино. Тогава си дадох сметка, колко съм била самонадеяна, ексцентрична и самовлюбена . Бях на колене. Нищо друго не ми оставаше, освен да се предам и да допусна Висшата сила в живота си, без да флиртувам с Нея , да се въоръжа с цялата си честност, на която съм способна и да се захвана с програмата .Бях готова да дам всичко от себе си , защото нямах какво повече да губя, освен онова което ме погубваше- моята болест. Гадна , коварна смъртоносна . Коварна, защото е многолика , хитра и безмилостна. Свидетел съм през годините , а те не са малко, на това, какво се случва с някои членове от АА, опиянени от някакво време трезвост , от някакви подаръци от съдбата , как неусетно започват да пренебрегват програмата или се отдръпват от АА , защото това също е част от болестта . Някои се запиват и пропадат като загубваха това, което все още имаха а някои имаха не малко Други пък защото са събрали сили и самонадеяност, зарязват програмата мислейки си , че битката е спечелена и се втурват в живота да вършат големи дела .Че, даже имат самочувствието, едва ли не да напишат нова програма, защото тази не чак толкова пасва на тях и на географската ни ширина. Някои се връщат по- болни от всякога, загубили човешки облик. Други се запиляват и живеят със стиснати зъби, защото и не предполагат , както бях и аз, че има и друг живот в трезвост – спокоен и пълен с радост , без страхове и лудост. Други загинаха от алкохол Всички те са хора, които не можаха да допуснат в живота си програмата на АА и упованието във Висша Сила по- голяма от тях самите.
Сега знам за себе си ,че програмата мога да я започвам отново и отново със всеки, който има какво да сподели и да даде като опит от себе си и чудото е в това, че може да ми се разкрива в различни нюанси и форми, една от друга по- интересни и привлекателни, като един калейдоскоп насочен към светлината. Не познавам друго оръжие по- силно и ефективно от програмата на АА. През многото си години трезв живот , търсейки лек за себе си и за другите, се захванах с няколко дългосрочни / по 5 години/ професионални курса по психотерапия и успешно се дипломирам като арттерапевт с няколко профила . Отделно от това, не пропусках семинари от всякакъв характер, свързани с психичното здраве и личностно израстване . Юнгиански школи, фройдиски школи, както и съвременни подходи за терапия – с лопата да ги ринеш, духовни практики и всевъзможни учения. Не смятам, че това е изгубено време. Моята пътечка от там е трябвало да мине , както и през алкохолизмът ми за да имам това което сега имам. и не съжалявам .Колкото повече се опитвах да намеря и други начини за справяне с алкохолизма си толкова повече се убеждавах в стойностите на програмата на 12те стъпки и силата която дава за възстановяване. При мен нещата винаги са били сложни Дето се казва защо да е сложно кано може и по- сложно. Има благословени хора които простичко разбират нещата , следват си програмата и се радвар на спокоен и радостен живот. Има такива , лично ги познавам. Не искам да омаловажавам познанието, което има в света, многобройните практики и школи , защото има много подвиг в това да се търсят средствата и да се развиват уменията с единствената цел да се помогне на алкохолика да се отърве от мъките си, но болестта е толкова коварна и тежка , че няма човешка сила, която да е в състояние да разбие толкова твърдо нещо, което е алкохолната зависимост. Около 10 години се обучавах и практикувах същевременно, изчетох и не малко литература и във всичкото това търсене винаги стигах до липсващите брънки, които довеждат и психологията и психиатрията до задънена улица. Процесът в една терапия може да тръгне много добре, но когато трябва да намериш силата, за да се измъкнеш от блатото и да запазиш трезвостта си те карат да се хванеш за косата и да се дърпаш. На всичкото отгоре си толкова тежък, от товара, който те е докарал до алкохола и който се е натрупал в пиянския ти живот, че едва ходиш а рецепта нямат, как да се освободиш и те оставят да се оправиш както намерят за добре. НАЛИ НЕ ПИЕШ !. А колко няма да пиеш и какво е качеството на живот, това не влиза в сметката. Има и добри хора- лекари, които ти препоръчват АА, защото са достатъчно честни и знаят, че някакви брънки липсват, дето не ги знаят какви са и не се и напъват да ги знаят, защото не могат или не искат, което им прави чест, за разлика от други , на които и през ум не им минава, че нещо липсва в тяхната система, замаяни от собствения си гений. Така мисля аз от моя си опит и моя си живот. За себе си знам , че програмата -12те стъпки на АА е животоспасяваща, защото в трудните си моменти в трезвия си живот, а такива винаги има и ще има, никаква друга система, практики и подходи не са ми помагали , както проумяването и прилагането на стъпките в ежедневието си.. Преживях много тежък период от ноември до май на болест и смърт в семейството. Напрежението беше много голямо, но само и единствено с програмата на АА и с помощта моята Висша Сила можех да преживявам тези тежки моменти без да откачам и да посягам към алкохола..
Искрено се радвам на онези хора, които работят и следват програмата на АА. Те изключително много ми помагат , както на сбирките, така и с постерите си във форума, за което от сърце им благодаря, а също и на онези, които не работят, защото , те също ми помагат и вярвам дълбоко , че някой ден и те ще открият програмата за себе си , така, както направих и аз.
Благодаря!
|
