|
|
Моята история
02.07.06 11:14
Автор:Ейми
Здравейте!
Казвам се Еми и съм алкохоличка.
|
|
|
Започнах да пия от 17-годишна. В началото се събирахме с приятели в нас и пийвахме по малко. Родителите ми работеха до късно, така че теренът беше свободен. После заличавахме следите и никой не ме подозираше. По време на следването ми, особено в сесиите се събирахме да учиме някъде и пиенето вървеше с ученето. Все още имах мярка и нещата се свеждаха до единични случки на запой в някоя дискотека. Но тогава бързо се възстановявах. После се омъжих и с мъжа ми пиехме здраво. Покрай него и аз се пристрастих.
Много исках да имаме дете, а той още не беше готов за такава отговорност. Обичаше компаниите, заведенията и бингото. След една година забременях. Не знам как по време на бременността си успях да спра цигарите и алкохола. Не ми се пиеше въобще. После като родих, постепенно пак започнах да пуша и да пия. Почнаха скандалите в къщи и побоищата. За да се спася от този Ад, намирах утеха в алкохола. Започнах да пия тайно от мъжа ми, защото вече пиех повече от него и една бутилка не ни стигаше. Запасявах се с резерви, които ги криех от него и се наливах тайно. По този начин, заобикаляйки семейните ни проблеми изтърпях няколко години психическия и физически тормоз от страна на съпруга ми. На края не издържах и го напуснах. Почувствах се като волна птичка, избягала от клетка. След развода се отпуснах и си пиех на воля – всеки божи ден. Живеехме с дъщеря ми при родителите ми. Те гледаха детето, а аз се забавлявах по кръчмите с приятели. После ми купиха апартамент и се пренесохме с дъщеря ми да си живееме отделно. Спрях да излизам с приятели и се наслаждавах на свободата си в къщи. Надувах музиката, приготвях си нещо и се напивах… Алкохолът стана моят пръв приятел. Оправдавах се, че не искам сериозна връзка с мъж, защото съм се напатила по време на брака ми и за нищо на света не бих живяла с никой. Предпочитах да си седя сама с алкохола. Той ми даваше сили, смелост, самочувствие, увереност, идеи, спокойствие - всичко от което се нуждаех.
Преди 2 години правих ремонт в нас. Исках да си обзаведа жилището по мой вкус. Нямах търпение да стане по-бързо и се втурнах да помагам на майстора. Вдигах тежко в нетрезво състояние и за беля си докарах дискова херния. Сковах се на легло и виех от болки денонощно. Никакви инжекции, болкоуспокояващи не ми действаха. Единствено бутилка водка вършеше работа за да мога да забравя и да заспя. Ефектът беше временен. След като се събуждах болките продължаваха и аз почвах водката. Бях се изключила от целия свят и се наливах непрекъснато. Въпреки непоносимите болки и влаченето ми, подпирайки се, с нечовешки усилия успявах да сляза с асансьора до магазина във входа за да се заредя с бутилки. След три месеца положението ми се влоши още повече и ми предложиха операция. Отказах. Започна да ми се парализира левия крак и да губя чувствителност. Тогава, не знам точно как стана, но се чух с една позната и тя ми разказа за един доктор – мануален терапевт, който намествал прешлените и освобождавал притиснатия нерв с ръце. Усетих непреодолимо желание да му се обадя. Вместо да се оперирам, аз се обадих на този доктор и той веднага дойде да ме прегледа. Вече въобще не можех да ходя. След прегледа той се усмихна и ми каза – мисля, че още има шанс да се оправиш. Съгласна ли си да опитаме? И така се започна. Още след първия сеанс направих няколко крачки сама. След един месец чудото стана и аз проходих отново. Стъпка по стъпка се връщах към живота.
После като тръгнах отново на работа, лека полека започнах да се адаптирам към реалността. Бях се десоциализирала от продължителната ми самоизолация в компанията на алкохола. Осъзнавах, че трябва да намаля пиенето и да го сведа в нормалните граници. Започнах да правя опити за намаляване на количеството – неуспешни. Реших да пия през ден. С триста зора успявах, но на другия ден отново наваксвах. Пак започнах да отсъствам от работа, под предлог, че ме боли кръста… Чудя се как са ме изтърпяли. След като опитах всички всевъзможни начини да пия като нормален човек и неуспях да го постигна, се убедих че трябва да спра да пия. Почнах да търся начини за разрешаване на проблема с моето пиене и така намерих клуба на пиячите в Дира миналата година. Запознах се с двама души – една жена от София и един мъж – българин, живеещ в Лондон, които са успявали да спрат да пият за известно време и започнахме да си пишеме имейли. Не сме обсъждали АА. Тези имейли ме държаха 1 месец трезва. После си взех отпуска и отидохме с дъщеря ми на море. Още щом усетих морския въздух, почувствах непреодолимо желание за едно питие на плажа… Въобще не се замислих какво правя? Все едно не беше минал цял месец без алкохол. Най-спокойно се запътих към барчето с ясната мисъл в главата – джин с тоник! След първата глътка, усетих приятна топлина в цялото ми тяло. Толкова ми беше хубаво, че изпаднах в еуфория. Наслаждавах се на усещанията и се чувствах страхотно! После минахме с детето през магазина и си помислих, че не е зле да си купя някакъв алкохол да си имам в квартирата. Разбира се си казах, че ще си пия само по малко и само вечер. И така докато се чудех какъв избор да направя, взех, че си купих от всички видове концентрaти - в бутилки от 200 гр., които имаше в магазина – водка, джин, уиски, мента, мастика, ром и ракия, с презумцията да пия по 200 гр. вечер. Не ми се спомня какво направих. Първо пих джин с тоник. Така добре ми се отрази, че реших да си направя облак и смесих ментата с мастиката. Направо полетях в облаците, но не се спрях. Реших, че е време за дискотека и помъкнах детето с мен, инструктирайки я да ме пази от навлеци, да седи плътно до мен и ако някой иска да танцува с мен, да ме спре. Детето прие условията ми, но как да ме опази горкото, като аз самата съм предизвикала “навлеците” да ме свалят… Нямам спомени от дискотеката и как сме се прибрали. После детето ми разказа, че съм танцувала и съм си поръчвала музика на дисководещия, че съм щяла да падна върху певицата и за малко да счупя прозореца в дискотеката. Накрая ми показа сметката, която съм платила и видях освен нейните соковете и сладоледи, още 4 големи джина… Няма да обяснявам и за рисковете, които съм поемала с 9 годишното ми дете, когато влизах пияна в морето. Един ден, имаше мъртво вълнение. Приятелите ми си тръгнаха от плажа за да се разходят из курорта. Аз обаче се бях закотвила в барчето на брега, пиех си сутрешното кафе и отказах да тръгна с тях. После, купувайки на дъщеря ми сладолед, видях във фризера половинка джин – леденостуден и го взех заедно със сладоледа… Върнах се на плажа и си поръчах тоник. Тайно си правех коктейла под масата в заведението. След като приключих с джина, реших че е време да се охладя и влязох в бурното море… Дъщеря ми си сложи пояса и тръгна след мен. Спомням си силата на вълните, които ме блъскаха яростно и аз се кефих. Реших, че ще плувам и влязох навътре… Детето се беше уплашило, че вълните ще я обърнат и е искало да излезе на брега, но течението беше много силно и теглеше навътре… По едно време дойдоха спасители да ни вадят. Крещяха, караха ми се, а аз не проумявах какво става… Не помня как сме се прибрали в квартирата. Заспала съм… Вечерта се събудих с ужасно чувство. Детето ме гледаше уплашено, идеше ми да потъна в дън земя. Ами, ако не бяха се появили тези спасители… Това късмет ли беше или знак от “Горе”?
Благодаря единствено на Бог, че ни е опазил живи и здрави…
След морската фиеста, реших че окончателно е дошъл моментът да се стегна и да се вразумя. До някъде успях да намаля пиенето през делничните дни, до толкова, че да мога да отида на работа. Друг е въпроса дали работех или отлагах работата за следващия ден. Нарочно работех незабелязано, да не би да ми проличи, че съм пила предишната вечер… Скатавах се при всеки възможен случай, да не говорим, че често заспивах в тоалетната за по 3 - 4 часа… В крайна сметка почти постигнах някакъв контрол, но през почивните дни и празниците отново си наваксвах. Така се стигна до последния ми седмичен запой – от Цветница до Великден тази година. Уплаших се. Този път минах всички граници. Изложих се пред хора, които не са ми толкова близки. Това не може повече да продължава така. Безсилна бях да се справя сама с проблема. Имах нужда от помощ. Но как и къде да я получа? Влязох в клуба на Dir.bg – Анонимни алкохолици (сега Алкохолно зависими) и започнах да пиша там. Описвах всичко, което чувствах, споделях какво правя и получих нужната ми подкрепа. На 07.07.2006г. ще станат два месеца от както съм суха. Вярвам, че съм поела правилната посока. Разбрах, че алкохолизмът е прогресивно заболяване, което води до лудост или смърт, а аз не искам да имам такъв край. Затова избирам да живея в трезвеност и съм готова безусловно да работя по Програмата на АА, да извървя Пътя на моето възстановяване чрез прилагането на 12-те Стъпки и приемането на духовните принципи на АА.
02.07.2006г.
Еми, 38г.
|
|
