|
|
Desiderata
Сред глъчката и бързината върви спокоен – помни какъв е покоят на тишината.
Дотолкова, доколкото е възможно, без да се отричаш от себе си, бъди в добри отношения с другите хора.
Изричай своята истина спокойно и ясно, слушай също и онова, което казват другите, дори глупците и невежите, те също имат своя разказ. Ако се сравняваш с другите, можеш да се поддадеш на суетата или разочарованието, защото винаги ще има по-добри и по-лоши от теб.
Радвай се както на своите постижения, така и на своите планове. Върши от сърце работата си, колкото и скромна да е тя. Тя е непреходна ценност в променливите пътища на съдбата.
Бъди предпазлив в своите начинания, защото светът е пълен с измама. Но нека това не ти пречи да виждаш истинската добродетел, много хора се стремят към възвишени идеали и навсякъде животът е подвиг.
Бъди себе си, а най-вече не се бори с чувствата: не бъди циничен спрямо любовта, защото на фона на цялата студенина и всички разочарования тя е вечна като тревата.
Приемай в мир това, което носят годините, като се отказваш без горест от хубостите на младостта.
Калявай силата на духа си, за да бъде тя щит при внезапно нещастие. Но не се измъчвай от въображението. Много страхове се раждат от умора и самота. Покрай самодисциплината бъди добър към себе си.
Ти си дете на Вселената, не по-малко от звездите и дърветата имаш право да бъдеш тук и дали за теб това е ясно или не, не се съмнявай, че Вселената е такава, каквато трябва да бъде. Така че бъди в мир с Бог, каквото и да мислиш за неговото съществуване, с каквото и да се занимаваш и каквито и да са твоите желания: в уличната глъчка, в суматохата на живота бъди в мир с душата си. С целия си фалш, труд и разпилени мечти все още този свят е прекрасен.
Бъди внимателен, старай се да бъдеш щастлив.
(Текстът е открит в стара църква в Балтимор, датира от 1692 г.)
|
